Ivan Vladislav, tsar of Bulgaria

Wikipedia - English

Ivan Vladislav (Church Slavonic: Їѡаннъ Владиславъ Bulgarian: Иван/Йоан Владислав; died February 1018) ruled as emperor (tsar) of Bulgaria from August or September 1015 to February 1018. The year of his birth is unknown; he was born at least a decade before 987, but probably not much earlier than that.

Йоа̀н Владисла̀в (Иван Владислав) е български цар в периода 1015-1018 г., последният общоприет от владетелите на Първото българско царство. Син на Арон и племенник на Самуил, Йоан Владислав е единственият оцелял след нареждането на Самуил да бъде избито Ароновото семейство. Спасен е от братовчед си Гавраил Радомир (987 г.). По внушение на византийския император Василий II се стреми да отстрани от престола Самуиловите наследници. През август 1015 година става цар, след като (според Дуклянския презвитер) убива Гавраил Радомир по време на лов. Според едно сведение убива жената на Гавраил Радомир и ослепява сина му. Убива и сръбския княз Йоан Владимир, васал и зет на цар Самуил. Опитва се да спре с всякакви средства византийското нашествие и през есента на 1015 г., след превземането на Охрид от византийците, избира Битоля за главен град. По нареждане на Йоан Владислав е изсечен Битолският надпис (1015-1016), в който той се зове "българин по род" и "самодържец български" ("блъгарінъ родомь" и "самодрьжъцемь блъгарьскомь"). Предприема поход, за да върне Драч в пределите на България (1015-1016). Обединява силите си с Кракра Пернишки за поход в Североизточна България, но идеята пропада заради неуспешен опит да привлече печенегите като съюзници (1017). През есента на 1017 г. търпи поражение от Василий II в битката при Сетина. През февруари 1018 г. обсажда крепостта Драч, където е убит в бой с византийците, а по други сведения - от ръцете на заговорници. Скоро след смъртта на Йоан Владислав България пада окончателно под византийска власт. Според някои сведения за цар е коронясан синът му Пресиян II, но не всички историци ги приемат. Роднините и потомците му са изселени в Мала Азия и Армения. Иван Владислав или Йоан Владислав е български цар в периода 1015-1018, последният от владетелите на Първото българско царство. Син на Арон, племенник на Самуил, единственият оцелял след нареждането на Самуил да бъде избито семейството му. Спасен е от братовчед си Гавраил Радомир (976 г.). Стреми се да отстрани от престола наследниците на цар Самуил, по внушение на Василий II (според хрониките). През август 1015 година става цар, след като (според Скилица) убива Гаврaил Радомир по време на лов. Убива жената на Гавраил Радомир и ослепява сина му. Убива и княз Йоан Владимир - васал и зет на цар Самуил, който след гибелта му е почитан като светец - свети Йоан Владимир. Опитва се да спре с всякакви средства инвазията на Василий II и през есента на 1015 г., след превземането на Охрид от византийците избира Битоля за главен град. По негово нареждане е изсечен Битолският надпис за строежа на крепостта (1015-1016), в който се зове "блъгарiнъ родомь" и "самодрьжъцемь блъгарьскомь". Предприема поход за да върне Драч (1015-1016). Съюзява се с Кракра Пернишки (1016-1017). Прави опити да привлече като съюзници печенегите, но безуспешно. Обсажда през февруари 1018 г. крепостта Драч, където е убит в боя с византийците, а по други сведения от ръката на заговорници. След смъртта му България пада окончателно под византийска власт. Роднините и потомците му са изселени в Мала Азия.